избелели

Речник на българския език

1. избелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избелели е производна форма на избеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избелели е производна форма на избеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. избелели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избелели е производна форма на избелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. избелели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избелели е производна форма на избелея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).