избелила е

Речник на българския език

1. избелила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелила е е производна форма на избеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избелила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелила е е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).