избелили

Речник на българския език

1. избелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избелили е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избелили е производна форма на избеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).