избелела

Речник на българския език

1. избелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избелела е производна форма на избеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избелела е производна форма на избеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).