избелил е

Речник на българския език

1. избелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелил е е производна форма на избеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелил е е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).