избелило

Речник на българския език

1. избелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелило е производна форма на избеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избелило е производна форма на избеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).