избелело

Речник на българския език

1. избелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избелело е производна форма на избеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избелело е производна форма на избеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).