избелел
1.
избелел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избелел
е производна форма
на избеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избелел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
избелел
е производна форма
на избеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).