избелел

Речник на българския език

1. избелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избелел е производна форма на избеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избелел е производна форма на избеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).