Вяра

Речник на българския език

1. вя̀ра съществително име, женски род (тип 43) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Убеденост, увереност. Вяра в доброто.
2. Разг. Вероизповедание. Православна вяра.
На вяра.Разг. На доверие. Дадох му на вяра пари.

Грешни изписвания (1)

  • вяръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вя-ра
членувано вя-ра-та
мн.ч. ве-ри
членувано ве-ри-те
звателна форма

2. Вя̀ра лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Вяръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Вя-ра