изповедание

Речник на българския език

изповеда̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изповеда̀ния, ср. Вероизповедание. Източно изповедание. Неговото изповедание е православието.

Грешни изписвания (15)

  • езповедание
  • езповидание
  • езпуведание
  • езпувидание
  • есповедание
  • есповидание
  • еспуведание
  • еспувидание
  • изповидание
  • изпуведание
  • изпувидание
  • исповедание
  • исповидание
  • испуведание
  • испувидание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-ве-да-ние
членувано из-по-ве-да-ни-е-то
мн.ч. из-по-ве-да-ния
членувано из-по-ве-да-ни-я-та