верую

Речник на българския език

вѐрую съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Черковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия.
2. Прен. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи. Неговото революционно верую.

Грешни изписвания (5)

  • веройо
  • веройу
  • верою
  • веруйо
  • веруйу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-рую
членувано ве-ру-ю-то
мн.ч. ве-ру-ю-та
членувано ве-ру-ю-та-та