ПЛАМТЕЖ

Речник на българския език

пламтѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пламтѐжи, (два) пламтѐжа, м. Силно горене, силно вълнение.

Грешни изписвания (2)

  • пламтеш
  • плъмтеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плам-теж
непълен член плам-те-жа
пълен член плам-те-жът
мн.ч. плам-те-жи
членувано плам-те-жи-те
бройна форма плам-те-жа
звателна форма