разга̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Най-усиленият момент от една дейност, връхната и точка; кипеж. Разгар на жътвата.
Грешни изписвания (1)
- ръзгар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-гар | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-га-ра | |
| пълен член | раз-га-рът | |
| мн.ч. | раз-га-ри | |
| членувано | раз-га-ри-те | |
| бройна форма | раз-га-ра | |
| звателна форма | — | |