ОТЕГЧИТЕЛЕН

Речник на българския език

отегчѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отегчѝтелна, отегчѝтелно, мн. отегчѝтелни, прил. Който причинява отегчение; досаден. Отегчителен доклад.
същ. отегчѝтелност, отегчителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • отегчителин
  • отегчитилен
  • отегчитилин
  • отигчителен
  • отигчителин
  • отигчитилен
  • отигчитилин
  • утегчителен
  • утегчителин
  • утегчитилен
  • утегчитилин
  • утигчителен
  • утигчителин
  • утигчитилен
  • утигчитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. отег-чи-те-лен
непълен член отег-чи-тел-ния
пълен член отег-чи-тел-ни-ят
ж. р. отег-чи-тел-на
членувано отег-чи-тел-на-та
ср. р. отег-чи-тел-но
членувано отег-чи-тел-но-то
мн. ч. отег-чи-тел-ни
членувано отег-чи-тел-ни-те