оригина̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
оригина̀лна, оригина̀лно, мн. оригина̀лни, прил.
1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина.
2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. Оригинално мислене.
3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм.
същ. оригина̀лност, оригиналността̀, ж.
1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. Оригинална картина.
2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. Оригинално мислене.
3. Своеобразен, чудат, интересен. Оригинален костюм.
същ. оригина̀лност, оригиналността̀, ж.
Синоними
- първообразен, неподправен, автентичен, истински, меродавен, достоверен
- особен, своеобразен, чудноват, своенравен, ексцентричен, екстравагантен, странен, чуден, интересен, куриозен
- самобитен, самороден, неподражаем, непостижим
- нов, рядък, невиждан, изключителен, извънреден
- неиздаден, в ръкопис
- жив, образен, картинен, ярък
- индивидуален, личен, собствен
- действителен
- неизносен, неизтъркан, запазен, свеж
- необикновен, необичаен, нешаблонен
Грешни изписвания (15)
- орегенален
- орегеналин
- орегинален
- орегиналин
- оригенален
- оригеналин
- оригиналин
- урегенален
- урегеналин
- урегинален
- урегиналин
- уригенален
- уригеналин
- уригинален
- уригиналин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ори-ги-на-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ори-ги-нал-ния | ||
| пълен член | ори-ги-нал-ни-ят | ||
| ж. р. | ори-ги-нал-на | ||
| членувано | ори-ги-нал-на-та | ||
| ср. р. | ори-ги-нал-но | ||
| членувано | ори-ги-нал-но-то | ||
| мн. ч. | ори-ги-нал-ни | ||
| членувано | ори-ги-нал-ни-те | ||