мерода̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
мерода̀вна, мерода̀вно, мн. мерода̀вни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. Меродавен източник.
същ. мерода̀вност, меродавността̀, ж.
същ. мерода̀вност, меродавността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- меродавин
- мерудавен
- мерудавин
- миродавен
- миродавин
- мирудавен
- мирудавин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ме-ро-да-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ме-ро-дав-ния | ||
| пълен член | ме-ро-дав-ни-ят | ||
| ж. р. | ме-ро-дав-на | ||
| членувано | ме-ро-дав-на-та | ||
| ср. р. | ме-ро-дав-но | ||
| членувано | ме-ро-дав-но-то | ||
| мн. ч. | ме-ро-дав-ни | ||
| членувано | ме-ро-дав-ни-те | ||