ОРАТОРСТВУВАМ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	ора-тор-с-т-ву-вам	ора-тор-с-т-ву-ва-ме
2 лице	ора-тор-с-т-ву-ваш	ора-тор-с-т-ву-ва-те
3 лице	ора-тор-с-т-ву-ва	ора-тор-с-т-ву-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	ора-тор-с-т-ву-вах	ора-тор-с-т-ву-вах-ме
2 лице	ора-тор-с-т-ву-ва	ора-тор-с-т-ву-вах-те
3 лице	ора-тор-с-т-ву-ва	ора-тор-с-т-ву-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	ора-тор-с-т-ву-вах	ора-тор-с-т-ву-вах-ме
2 лице	ора-тор-с-т-ву-ва-ше	ора-тор-с-т-ву-вах-те
3 лице	ора-тор-с-т-ву-ва-ше	ора-тор-с-т-ву-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ораторствувал съм	ораторствувала съм	ораторствувало съм	ораторствували сме
2 лице	ораторствувал си	ораторствувала си	ораторствувало си	ораторствували сте
3 лице	ораторствувал е	ораторствувала е	ораторствувало е	ораторствували са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях ораторствувал	бях ораторствувала	бях ораторствувало	бяхме ораторствували
2 лице	беше ораторствувал	беше ораторствувала	беше ораторствувало	бяхте ораторствували
3 лице	беше ораторствувал	беше ораторствувала	беше ораторствувало	бяха ораторствували

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще ораторствувам	ще ораторствуваме
2 лице	ще ораторствуваш	ще ораторствувате
3 лице	ще ораторствува	ще ораторствуват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм ораторствувал	ще съм ораторствувала	ще съм ораторствувало	ще сме ораторствували
2 лице	ще си ораторствувал	ще си ораторствувала	ще си ораторствувало	ще сте ораторствували
3 лице	ще е ораторствувал	ще е ораторствувала	ще е ораторствувало	ще са ораторствували

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да ораторствувам	щяхме да ораторствуваме
2 лице	щеше да ораторствуваш	щяхте да ораторствувате
3 лице	щеше да ораторствува	щяха да ораторствуват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм ораторствувал	щях да съм ораторствувала	щях да съм ораторствувало	щяхме да сме ораторствували
2 лице	щеше да си ораторствувал	щеше да си ораторствувала	щеше да си ораторствувало	щяхте да сте ораторствували
3 лице	щеше да е ораторствувал	щеше да е ораторствувала	щеше да е ораторствувало	щяха да са ораторствували

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ораторствувал съм	ораторствувала съм	ораторствувало съм	ораторствували сме
2 лице	ораторствувал си	ораторствувала си	ораторствувало си	ораторствували сте
3 лице	ора-тор-с-т-ву-вал ораторствувал е	ора-тор-с-т-ву-ва-ла ораторствувала е	ора-тор-с-т-ву-ва-ло ораторствувало е	ора-тор-с-т-ву-ва-ли ораторствували са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ораторствувал съм	ораторствувала съм	ораторствувало съм	ораторствували сме
2 лице	ораторствувал си	ораторствувала си	ораторствувало си	ораторствували сте
3 лице	ора-тор-с-т-ву-вал ораторствувал е	ора-тор-с-т-ву-ва-ла ораторствувала е	ора-тор-с-т-ву-ва-ло ораторствувало е	ора-тор-с-т-ву-ва-ли ораторствували са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм ораторствувал	била съм ораторствувала	било съм ораторствувало	били сме ораторствували
2 лице	бил си ораторствувал	била си ораторствувала	било си ораторствувало	били сте ораторствували
3 лице	бил ораторствувал бил е ораторствувал	била ораторствувала била е ораторствувала	било ораторствувало било е ораторствувало	били ораторствували били са ораторствували

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да ораторствувам	щяла съм да ораторствувам	щяло съм да ораторствувам	щели сме да ораторствуваме
2 лице	щял си да ораторствуваш	щяла си да ораторствуваш	щяло си да ораторствуваш	щели сте да ораторствувате
3 лице	щял да ораторствува щял е да ораторствува	щяла да ораторствува щяла е да ораторствува	щяло да ораторствува щяло е да ораторствува	щели да ораторствуват щели са да ораторствуват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм ораторствувал	щяла съм да съм ораторствувала	щяло съм да съм ораторствувало	щели сме да сме ораторствували
2 лице	щял си да си ораторствувал	щяла си да си ораторствувала	щяло си да си ораторствувало	щели сте да сте ораторствували
3 лице	щял да е ораторствувал щял е да е ораторствувал	щяла да е ораторствувала щяла е да е ораторствувала	щяло да е ораторствувало щяло е да е ораторствувало	щели да са ораторствували щели са да са ораторствували

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих ораторствувал	бих ораторствувала	бих ораторствувало	бихме ораторствували
2 лице	би ораторствувал	би ораторствувала	би ораторствувало	бихте ораторствували
3 лице	би ораторствувал	би ораторствувала	би ораторствувало	биха ораторствували

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
ора-тор-с-т-ву-вай	ора-тор-с-т-ву-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ора-тор-с-т-ву-вал
		непълен член	ора-тор-с-т-ву-ва-лия
		пълен член	ора-тор-с-т-ву-ва-ли-ят
	женски род		ора-тор-с-т-ву-ва-ла
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-ла-та
	среден род		ора-тор-с-т-ву-ва-ло
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-ло-то
множествено число			ора-тор-с-т-ву-ва-ли
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	ора-тор-с-т-ву-вал
	женски род	ора-тор-с-т-ву-ва-ла
	среден род	ора-тор-с-т-ву-ва-ло
множествено число		ора-тор-с-т-ву-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ора-тор-с-т-ву-ващ
		непълен член	ора-тор-с-т-ву-ва-щия
		пълен член	ора-тор-с-т-ву-ва-щи-ят
	женски род		ора-тор-с-т-ву-ва-ща
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-ща-та
	среден род		ора-тор-с-т-ву-ва-що
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-що-то
множествено число			ора-тор-с-т-ву-ва-щи
		членувано	ора-тор-с-т-ву-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ора-тор-с-т-ву-вай-ки