ораторствувала е

Речник на българския език

1. ораторствувала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствувала е е производна форма на ораторствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ораторствувала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствувала е е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ораторствувала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствувала е е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).