ораторствувал съм

Речник на българския език

1. ораторствувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал съм е производна форма на ораторствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ораторствувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал съм е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. ораторствувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал съм е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).