ораторствувала

Речник на българския език

1. ораторствувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствувала е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ораторствувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ораторствувала е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ораторствувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ораторствувала е производна форма на ораторствувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ораторствувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ораторствувала е производна форма на ораторствувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).