ораторствувало съм

Речник на българския език

1. ораторствувало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало съм е производна форма на ораторствувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. ораторствувало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало съм е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. ораторствувало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало съм е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).