ораторствувал си

Речник на българския език

1. ораторствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал си е производна форма на ораторствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ораторствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал си е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ораторствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ораторствувал си е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).