ораторствувало си

Речник на българския език

1. ораторствувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало си е производна форма на ораторствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ораторствувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало си е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. ораторствувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало си е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).