ораторствувало

Речник на българския език

1. ораторствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ораторствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ораторствувало е производна форма на ораторствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ораторствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ораторствувало е производна форма на ораторствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ораторствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ораторствувало е производна форма на ораторствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).