ОПАК

Речник на българския език

о̀пак прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

о̀пака, о̀пако, мн. о̀паки, прил. Разг.
1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена.
2. Обратен, противоположен. Удари го с опаката страна на ръката си.
Опаката страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.

Грешни изписвания (1)

  • опък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. опак
непълен член опа-кия
пълен член опа-ки-ят
ж. р. опа-ка
членувано опа-ка-та
ср. р. опа-ко
членувано опа-ко-то
мн. ч. опа-ки
членувано опа-ки-те