терсене

Речник на българския език

терсенѐ съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Разг.
1. Прил. Неизм. Който не се разбира с другите; опак, неразбран. Терсене човек.
2. Нареч. Лошо, неудобно. Седнал е терсене, та не се вижда.

Грешни изписвания (3)

  • терсине
  • тирсене
  • тирсине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-се-не
членувано тер-се-не-то
мн.ч.
членувано