НАСТЪРВЯ

Речник на българския език

настървя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

настървѝш, мин. св. настървѝх, мин. прич. настървѝл, св.вж. настървявам.

Грешни изписвания (8)

  • настарвйа
  • настарвйъ
  • настървйа
  • настървйъ
  • нъстарвйа
  • нъстарвйъ
  • нъстървйа
  • нъстървйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нас-тър-вя нас-тър-вим
2 лице нас-тър-виш нас-тър-ви-те
3 лице нас-тър-ви нас-тър-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нас-тър-вих нас-тър-вих-ме
2 лице нас-тър-ви нас-тър-вих-те
3 лице нас-тър-ви нас-тър-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нас-тър-вях нас-тър-вях-ме
2 лице нас-тър-ве-ше нас-тър-вях-те
3 лице нас-тър-ве-ше нас-тър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настървил съм настървила съм настървило съм настървили сме
2 лице настървил си настървила си настървило си настървили сте
3 лице настървил е настървила е настървило е настървили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях настървил бях настървила бях настървило бяхме настървили
2 лице беше настървил беше настървила беше настървило бяхте настървили
3 лице беше настървил беше настървила беше настървило бяха настървили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще настървя ще настървим
2 лице ще настървиш ще настървите
3 лице ще настърви ще настървят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм настървил ще съм настървила ще съм настървило ще сме настървили
2 лице ще си настървил ще си настървила ще си настървило ще сте настървили
3 лице ще е настървил ще е настървила ще е настървило ще са настървили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да настървя щяхме да настървим
2 лице щеше да настървиш щяхте да настървите
3 лице щеше да настърви щяха да настървят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм настървил щях да съм настървила щях да съм настървило щяхме да сме настървили
2 лице щеше да си настървил щеше да си настървила щеше да си настървило щяхте да сте настървили
3 лице щеше да е настървил щеше да е настървила щеше да е настървило щяха да са настървили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настървял съм настървяла съм настървяло съм настървели сме
2 лице настървял си настървяла си настървяло си настървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице настървил съм настървила съм настървило съм настървили сме
2 лице настървил си настървила си настървило си настървили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм настървил била съм настървила било съм настървило били сме настървили
2 лице бил си настървил била си настървила било си настървило били сте настървили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да настървя щяла съм да настървя щяло съм да настървя щели сме да настървим
2 лице щял си да настървиш щяла си да настървиш щяло си да настървиш щели сте да настървите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм настървил щяла съм да съм настървила щяло съм да съм настървило щели сме да сме настървили
2 лице щял си да си настървил щяла си да си настървила щяло си да си настървило щели сте да сте настървили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих настървил бих настървила бих настървило бихме настървили
2 лице би настървил би настървила би настървило бихте настървили
3 лице би настървил би настървила би настървило биха настървили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нас-тър-ви нас-тър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нас-тър-вен
непълен член нас-тър-ве-ния
пълен член нас-тър-ве-ни-ят
женски род нас-тър-ве-на
членувано нас-тър-ве-на-та
среден род нас-тър-ве-но
членувано нас-тър-ве-но-то
множествено число нас-тър-ве-ни
членувано нас-тър-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-тър-вил
непълен член нас-тър-ви-лия
пълен член нас-тър-ви-ли-ят
женски род нас-тър-ви-ла
членувано нас-тър-ви-ла-та
среден род нас-тър-ви-ло
членувано нас-тър-ви-ло-то
множествено число нас-тър-ви-ли
членувано нас-тър-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нас-тър-вял
женски род нас-тър-вя-ла
среден род нас-тър-вя-ло
множествено число нас-тър-ве-ли