настървил съм

Речник на българския език

1. настървил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

настървил съм е производна форма на настървя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. настървил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

настървил съм е производна форма на настървя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).