настървели

Речник на българския език

1. настървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

настървели е производна форма на настървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. настървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

настървели е производна форма на настървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).