настървяло

Речник на българския език

1. настървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

настървяло е производна форма на настървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. настървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

настървяло е производна форма на настървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).