настървил е

Речник на българския език

1. настървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настървил е е производна форма на настървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настървил е е производна форма на настървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).