настървял

Речник на българския език

1. настървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

настървял е производна форма на настървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. настървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

настървял е производна форма на настървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).