настървяла

Речник на българския език

1. настървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

настървяла е производна форма на настървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. настървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

настървяла е производна форма на настървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).