настърви

Речник на българския език

1. настърви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

настърви е производна форма на настървя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. настърви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настърви е производна форма на настървя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. настърви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настърви е производна форма на настървя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. настърви — повелително наклонение, ед. ч.

настърви е производна форма на настървя (повелително наклонение, ед. ч.).