сбърча

Речник на българския език

сбъ̀рча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св.вж. сбърчвам.

Грешни изписвания (3)

  • збърча
  • збърчъ
  • сбърчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сбър-ча сбър-чим
2 лице сбър-чиш сбър-чи-те
3 лице сбър-чи сбър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сбър-чих сбър-чих-ме
2 лице сбър-чи сбър-чих-те
3 лице сбър-чи сбър-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сбър-чех сбър-чех-ме
2 лице сбър-че-ше сбър-чех-те
3 лице сбър-че-ше сбър-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчил съм сбърчила съм сбърчило съм сбърчили сме
2 лице сбърчил си сбърчила си сбърчило си сбърчили сте
3 лице сбърчил е сбърчила е сбърчило е сбърчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сбърчил бях сбърчила бях сбърчило бяхме сбърчили
2 лице беше сбърчил беше сбърчила беше сбърчило бяхте сбърчили
3 лице беше сбърчил беше сбърчила беше сбърчило бяха сбърчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сбърча ще сбърчим
2 лице ще сбърчиш ще сбърчите
3 лице ще сбърчи ще сбърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сбърчил ще съм сбърчила ще съм сбърчило ще сме сбърчили
2 лице ще си сбърчил ще си сбърчила ще си сбърчило ще сте сбърчили
3 лице ще е сбърчил ще е сбърчила ще е сбърчило ще са сбърчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сбърча щяхме да сбърчим
2 лице щеше да сбърчиш щяхте да сбърчите
3 лице щеше да сбърчи щяха да сбърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сбърчил щях да съм сбърчила щях да съм сбърчило щяхме да сме сбърчили
2 лице щеше да си сбърчил щеше да си сбърчила щеше да си сбърчило щяхте да сте сбърчили
3 лице щеше да е сбърчил щеше да е сбърчила щеше да е сбърчило щяха да са сбърчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчел съм сбърчела съм сбърчело съм сбърчели сме
2 лице сбърчел си сбърчела си сбърчело си сбърчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчил съм сбърчила съм сбърчило съм сбърчили сме
2 лице сбърчил си сбърчила си сбърчило си сбърчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сбърчил била съм сбърчила било съм сбърчило били сме сбърчили
2 лице бил си сбърчил била си сбърчила било си сбърчило били сте сбърчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сбърча щяла съм да сбърча щяло съм да сбърча щели сме да сбърчим
2 лице щял си да сбърчиш щяла си да сбърчиш щяло си да сбърчиш щели сте да сбърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сбърчил щяла съм да съм сбърчила щяло съм да съм сбърчило щели сме да сме сбърчили
2 лице щял си да си сбърчил щяла си да си сбърчила щяло си да си сбърчило щели сте да сте сбърчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сбърчил бих сбърчила бих сбърчило бихме сбърчили
2 лице би сбърчил би сбърчила би сбърчило бихте сбърчили
3 лице би сбърчил би сбърчила би сбърчило биха сбърчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбър-чи сбър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сбър-чен
непълен член сбър-че-ния
пълен член сбър-че-ни-ят
женски род сбър-че-на
членувано сбър-че-на-та
среден род сбър-че-но
членувано сбър-че-но-то
множествено число сбър-че-ни
членувано сбър-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбър-чил
непълен член сбър-чи-лия
пълен член сбър-чи-ли-ят
женски род сбър-чи-ла
членувано сбър-чи-ла-та
среден род сбър-чи-ло
членувано сбър-чи-ло-то
множествено число сбър-чи-ли
членувано сбър-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбър-чел
женски род сбър-че-ла
среден род сбър-че-ло
множествено число сбър-че-ли