сбърчел

Речник на българския език

1. сбърчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбърчел е производна форма на сбърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбърчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбърчел е производна форма на сбърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).