сбърчил

Речник на българския език

1. сбърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбърчил е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

сбърчил е производна форма на сбърча (мин. деят. св. прич. м. р.).