сбърчил съм

Речник на българския език

1. сбърчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбърчил съм е производна форма на сбърча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сбърчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сбърчил съм е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).