сбърчили

Речник на българския език

1. сбърчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сбърчили е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сбърчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сбърчили е производна форма на сбърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).