сбърчил си

Речник на българския език

1. сбърчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбърчил си е производна форма на сбърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сбърчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбърчил си е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).