сбърчила

Речник на българския език

1. сбърчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сбърчила е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сбърчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сбърчила е производна форма на сбърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).