сбърчило

Речник на българския език

1. сбърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сбърчило е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сбърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сбърчило е производна форма на сбърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).