сбърчвам

Речник на българския език

сбъ̀рчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

сбърчваш, несв. и сбърча, св.; Какво. Сбръчквам.
сбърчвам се/сбърча се. 1. — Сбръчквам се.
2. Ставам на гънки, свивам се при изсъхване, изгаряне. Плодовете се бяха сбърчили от сушата. Листът се сбърчи и изчезна в пламъците.

Грешни изписвания (3)

  • збърчвам
  • збърчвъм
  • сбърчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сбър-ч-вам сбър-ч-ва-ме
2 лице сбър-ч-ваш сбър-ч-ва-те
3 лице сбър-ч-ва сбър-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сбър-ч-вах сбър-ч-вах-ме
2 лице сбър-ч-ва сбър-ч-вах-те
3 лице сбър-ч-ва сбър-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сбър-ч-вах сбър-ч-вах-ме
2 лице сбър-ч-ва-ше сбър-ч-вах-те
3 лице сбър-ч-ва-ше сбър-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчвал съм сбърчвала съм сбърчвало съм сбърчвали сме
2 лице сбърчвал си сбърчвала си сбърчвало си сбърчвали сте
3 лице сбърчвал е сбърчвала е сбърчвало е сбърчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сбърчвал бях сбърчвала бях сбърчвало бяхме сбърчвали
2 лице беше сбърчвал беше сбърчвала беше сбърчвало бяхте сбърчвали
3 лице беше сбърчвал беше сбърчвала беше сбърчвало бяха сбърчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сбърчвам ще сбърчваме
2 лице ще сбърчваш ще сбърчвате
3 лице ще сбърчва ще сбърчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сбърчвал ще съм сбърчвала ще съм сбърчвало ще сме сбърчвали
2 лице ще си сбърчвал ще си сбърчвала ще си сбърчвало ще сте сбърчвали
3 лице ще е сбърчвал ще е сбърчвала ще е сбърчвало ще са сбърчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сбърчвам щяхме да сбърчваме
2 лице щеше да сбърчваш щяхте да сбърчвате
3 лице щеше да сбърчва щяха да сбърчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сбърчвал щях да съм сбърчвала щях да съм сбърчвало щяхме да сме сбърчвали
2 лице щеше да си сбърчвал щеше да си сбърчвала щеше да си сбърчвало щяхте да сте сбърчвали
3 лице щеше да е сбърчвал щеше да е сбърчвала щеше да е сбърчвало щяха да са сбърчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчвал съм сбърчвала съм сбърчвало съм сбърчвали сме
2 лице сбърчвал си сбърчвала си сбърчвало си сбърчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сбърчвал съм сбърчвала съм сбърчвало съм сбърчвали сме
2 лице сбърчвал си сбърчвала си сбърчвало си сбърчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сбърчвал била съм сбърчвала било съм сбърчвало били сме сбърчвали
2 лице бил си сбърчвал била си сбърчвала било си сбърчвало били сте сбърчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сбърчвам щяла съм да сбърчвам щяло съм да сбърчвам щели сме да сбърчваме
2 лице щял си да сбърчваш щяла си да сбърчваш щяло си да сбърчваш щели сте да сбърчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сбърчвал щяла съм да съм сбърчвала щяло съм да съм сбърчвало щели сме да сме сбърчвали
2 лице щял си да си сбърчвал щяла си да си сбърчвала щяло си да си сбърчвало щели сте да сте сбърчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сбърчвал бих сбърчвала бих сбърчвало бихме сбърчвали
2 лице би сбърчвал би сбърчвала би сбърчвало бихте сбърчвали
3 лице би сбърчвал би сбърчвала би сбърчвало биха сбърчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сбър-ч-вай сбър-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сбър-ч-ван
непълен член сбър-ч-ва-ния
пълен член сбър-ч-ва-ни-ят
женски род сбър-ч-ва-на
членувано сбър-ч-ва-на-та
среден род сбър-ч-ва-но
членувано сбър-ч-ва-но-то
множествено число сбър-ч-ва-ни
членувано сбър-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбър-ч-вал
непълен член сбър-ч-ва-лия
пълен член сбър-ч-ва-ли-ят
женски род сбър-ч-ва-ла
членувано сбър-ч-ва-ла-та
среден род сбър-ч-ва-ло
членувано сбър-ч-ва-ло-то
множествено число сбър-ч-ва-ли
членувано сбър-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сбър-ч-вал
женски род сбър-ч-ва-ла
среден род сбър-ч-ва-ло
множествено число сбър-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род сбър-ч-ващ
непълен член сбър-ч-ва-щия
пълен член сбър-ч-ва-щи-ят
женски род сбър-ч-ва-ща
членувано сбър-ч-ва-ща-та
среден род сбър-ч-ва-що
членувано сбър-ч-ва-що-то
множествено число сбър-ч-ва-щи
членувано сбър-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сбър-ч-вай-ки