разлепя

Речник на българския език

1. разлепя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разлепиш, мин. св. разлепих, мин. прич. разлепил, св.вж. разлепвам.

Грешни изписвания (8)

  • разлепйа
  • разлепйъ
  • разлипйа
  • разлипйъ
  • ръзлепйа
  • ръзлепйъ
  • ръзлипйа
  • ръзлипйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ле-пя раз-ле-пим
2 лице раз-ле-пиш раз-ле-пи-те
3 лице раз-ле-пи раз-ле-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ле-пих раз-ле-пих-ме
2 лице раз-ле-пи раз-ле-пих-те
3 лице раз-ле-пи раз-ле-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ле-пях раз-ле-пях-ме
2 лице раз-ле-пе-ше раз-ле-пях-те
3 лице раз-ле-пе-ше раз-ле-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлепил съм разлепила съм разлепило съм разлепили сме
2 лице разлепил си разлепила си разлепило си разлепили сте
3 лице разлепил е разлепила е разлепило е разлепили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлепил бях разлепила бях разлепило бяхме разлепили
2 лице беше разлепил беше разлепила беше разлепило бяхте разлепили
3 лице беше разлепил беше разлепила беше разлепило бяха разлепили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разлепя ще разлепим
2 лице ще разлепиш ще разлепите
3 лице ще разлепи ще разлепят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлепил ще съм разлепила ще съм разлепило ще сме разлепили
2 лице ще си разлепил ще си разлепила ще си разлепило ще сте разлепили
3 лице ще е разлепил ще е разлепила ще е разлепило ще са разлепили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разлепя щяхме да разлепим
2 лице щеше да разлепиш щяхте да разлепите
3 лице щеше да разлепи щяха да разлепят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлепил щях да съм разлепила щях да съм разлепило щяхме да сме разлепили
2 лице щеше да си разлепил щеше да си разлепила щеше да си разлепило щяхте да сте разлепили
3 лице щеше да е разлепил щеше да е разлепила щеше да е разлепило щяха да са разлепили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлепял съм разлепяла съм разлепяло съм разлепели сме
2 лице разлепял си разлепяла си разлепяло си разлепели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлепил съм разлепила съм разлепило съм разлепили сме
2 лице разлепил си разлепила си разлепило си разлепили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлепил била съм разлепила било съм разлепило били сме разлепили
2 лице бил си разлепил била си разлепила било си разлепило били сте разлепили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлепя щяла съм да разлепя щяло съм да разлепя щели сме да разлепим
2 лице щял си да разлепиш щяла си да разлепиш щяло си да разлепиш щели сте да разлепите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлепил щяла съм да съм разлепила щяло съм да съм разлепило щели сме да сме разлепили
2 лице щял си да си разлепил щяла си да си разлепила щяло си да си разлепило щели сте да сте разлепили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлепил бих разлепила бих разлепило бихме разлепили
2 лице би разлепил би разлепила би разлепило бихте разлепили
3 лице би разлепил би разлепила би разлепило биха разлепили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ле-пи раз-ле-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ле-пен
непълен член раз-ле-пе-ния
пълен член раз-ле-пе-ни-ят
женски род раз-ле-пе-на
членувано раз-ле-пе-на-та
среден род раз-ле-пе-но
членувано раз-ле-пе-но-то
множествено число раз-ле-пе-ни
членувано раз-ле-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ле-пил
непълен член раз-ле-пи-лия
пълен член раз-ле-пи-ли-ят
женски род раз-ле-пи-ла
членувано раз-ле-пи-ла-та
среден род раз-ле-пи-ло
членувано раз-ле-пи-ло-то
множествено число раз-ле-пи-ли
членувано раз-ле-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ле-пял
женски род раз-ле-пя-ла
среден род раз-ле-пя-ло
множествено число раз-ле-пе-ли

2. разлепя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлепя е производна форма на разлепям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разлепя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлепя е производна форма на разлепям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разлепя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлепя е производна форма на разлепям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).