разлепял

Речник на българския език

1. разлепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепял е производна форма на разлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепял е производна форма на разлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлепял — мин. деят. св. прич. м. р.

разлепял е производна форма на разлепям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлепял е производна форма на разлепям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. разлепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепял е производна форма на разлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. разлепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлепял е производна форма на разлепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).