разлепил

Речник на българския език

1. разлепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепил е производна форма на разлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлепил — мин. деят. св. прич. м. р.

разлепил е производна форма на разлепя (мин. деят. св. прич. м. р.).