разлепил си

Речник на българския език

1. разлепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлепил си е производна форма на разлепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлепил си е производна форма на разлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).