разлепил е

Речник на българския език

1. разлепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепил е е производна форма на разлепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлепил е е производна форма на разлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).