разлепяло

Речник на българския език

1. разлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. разлепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. разлепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлепяло е производна форма на разлепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).