разлепило

Речник на българския език

1. разлепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлепило е производна форма на разлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлепило е производна форма на разлепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).